Дневникът на Брайън Доел

Мило дневниче,
Днес мислих за него отново. Люк Норис. Мислех за огромните му нокти на краката. Как може човек да има толкова големи нокти? Направо не е реално...
Този жаден за кръв стар глупак. Не мога да повярвам, че го срещнах. Приличаше на фантом и беше бос, да разбираемо е с неговите нокти, но все пак. Стоеше в двора на селската им къща. Позна ме стареца, а колко години са минали... Разказа ми, че са го нападнали в къщата по-рано същата седмица. Било внезапно, добре че се магипортирал иначе щяли да го убият. Луд за връзване. Разказа ми и още за космическа совалка, но аз не го слушах много. Бях зает с друго. Имат страхотна ябълкова градина. Набрах цяла торба докато той разказваше лудите си истории. Накрая ми подаде ръка, здрависахме се и изчезнах. Отидох в свещения храм, беше късно когато стигнах. Парис ме чакаше там. Хитър човек. Въпреки, че е пълен безделник. Върши работа. Откри звездата, която ще ни отведе до целта. Бях му обещал, че ако я намери ще му дам робата си. Е, накара ме да ходя почти гол в студената нощ, но си струваше. Разказа ми за клането миналата седмица. Ужасна работа. Дано скоро всичко приключи. Нямам достатъчно време да пиша с подробности, дните ни са къси, не ни стигат. Нощите...е тогава сме прекалено пияни и уморени за писане. В момента слушам вълците, намираме се в една палатка насред гората. Трябваше да пренощуваме някъде. Играхме малко табла. Аз спечелих. На дъртия безделник Парис му взех няколко скили. Само толкова му се откъсна от сърцето. А и една ножовка. Супер е. Трябва да заспивам вече. До скоро!