Домът на Емили

Това е домът на Емили

Емили беше много весела тази сутрин. Подсвиркваше си докато пътуваше с метлата си до къщата на малката Емили Пенроуз. Имената им бяха същите и учителката по Вълшебство имаше добро усещане за предстоящата среща. Щяха да се харесат непременно. За нещастие времето беше адски студено. Малко съжали, че тръгна с метлата, можеше да се магипортира някъде наблизо. По лицето й почти имаше скреж от минусовите температури в Англия. Влажността беше по-висока от обикновено и косата на Емили беше станала на мокри клечки. Направо изглеждаше скандално, трябваше задължително да направи някоя магия за готина прическа като слезе. Емили Пенроуз живееше в икономически развито селце близо до Лондон. Кварталът беше приятен и направи добро впечатление на Емили, когато слезе от метлата. Видя я един човек, който накуцваше и тя побърза да изтрие паметта му с магия, за да си няма проблеми с министерството после. Оправи набързо прическата си и се зачуди колко зависима беше от магията. Дано никога да не загуби силите си, инак горко й. Как ли живееха мъгълите без магия? Къщата на семейство Пенроуз беше пленителна. Имаха сиво куче хъски в двора, което нададе силен лай, когато Емили почука на вратата. Огледа лицето си в прозореца на голямата им бяла врата. Имаше нужда от химически пилинг, веднага си го помисли. Или от повече грим. Но някакъв траен, трябваше да измислят постоянен грим.

Имена на родители: Тереса Пенроуз и Нориин Пенроуз

Денят беше дъждовен. Времето беше мрачно. Емили Пенроуз беше в отвратително настроение тази сутрин. Беше сънувала ужасен сън. Ходеше сред някаква магическа гора, с магически същества. Насреща й се беше изправил могъщ магьосник, който беше готов да прокълне нея и семейството й. Добре, че се събуди навреме. Сега лежеше в леглото си и слушаше дъждът навън. Тереса беше станала рано - умна жена, вече беше направила кафето си и беше закусила с диетичен бар. Беше се напръскала с опияняващ парфюм и четеше вестник във всекидневната, когато на вратата се почука. Отиде да отвори.
- Добро утро! - поздрави жената отсреща, млада тъмнокоса дама. 
- Здравейте! С какво мога да ви помогна? - попита Тереса.
- Мога ли да вляза? Дълго е за обяснение. - отговори младата дама. 
Тереса имаше податлив характер. Беше мека и добра. Пусна я да влезе и седнаха във всекидневната. И все пак тъмнокосата посетителка й се стори малко нервна затова й предложи чай. Не изглеждаше злонамерена, точно обратното.
- Бихте ли искали чай? - попита мило тя.

- Да, разбира се. С две бучки кафява захар и малко мляко. - Колко странни бяха тези мъгъли. Дали всички бяха такива? Да пускат така непознати хора в дома си и да им предлагат чай. Ами ако Емили искаше да ги убие - до сега да се беше развилняла и да си беше тръгнала. Зачака кротко във всекидневната, докато Тереса правеше чай една стая по-нататък. Огледа се. Всекидневната им не беше голяма, но беше много чиста и уютна. Имаха тъмно зелен диван, на който тя в момента стоеше, пред нея имаше малка дървена масичка за кафе в червеникав махагон. Имаха й телевизор, монтиран на стената, който в момента не работеше. На Емили й се прииска да го пусне, но се сдържа.

Майката на Емили донесе малка сребърна табличка с две чаши за чай, захарница и чайник. Постави я на малката холна маса, наля чай в чашата, сложи две бучки кафява захар и го подаде на Емили. 
- Заповядайте! - усмихна се жената дружелюбно. - Е за какво искате да говорите с мен?

Емили се огледа малко притеснена. Не знаеше как ще реагира жената, когато разкрие пред нея един нов и невъзможен свят, изпълнен с опасности, предизвикателства и магия. 
- Казвам се Емили Джонсън, госпожо Пенроуз. Аз съм учителка в едно специално училище наречено Хогуортс. Нашето училище има интерес към вашата дъщеря, искаме да учи при нас. 
Госпожа Пенроуз изглеждаше много спокойна и изобщо не подозираше за какво става въпрос.
- Хогуортс? Странно име, не съм го чувала. Някъде в Лондон ли се намира? 
О, това беше лесен въпрос. На Емили нямаше да й е трудно да отговори, но за по-нататък не беше сигурна. 
- Не, не е в Лондон. Намира се в Шотландия. При нас има ученици от цялото обединено кралство. Нека да ви покажа. - Емили бръкна в мъгълската си дамска чанта, от която изкара брошура със снимки на Хогуортс, която беше приготвена специално за мъгъли. - Учениците живеят и учат в този голям замък. Прекрасно е!
Жената се загледа в брошурата, в началото лицето й изглеждаше спокойно, но в последствие придоби странен вид и Емили беше готова да бъде изгонена най-демонстративно и къщата.
- Магия и вълшебство ли? Това да не е някакво театрално училище или пък цирково изкуство? - попита тя. Цирк ли? Емили се почувства малко засегната. 
- Не госпожо, Хогуортс учи деца с магьоснически способности да развиват потенциала си и да владеят магия. Вашата дъщеря е магьосница, родена е със специална дарба да прави магии. 
- О, мисля че имате грешка, госпожице. 
- Дъщеря ви не е ли по-различна от другите деца? Не се ли случват странни неща с около нея?

Майката на Емили се замисли. Наистина се бяха случвали разни необясними неща. Например преди няколко месеца й се бяха обадили от училището на Емили, че била запалила пожар в ученическият стол без да има нито запалка, нито кибрит. А веднъж като бебе, медицинската сестра, която й поставяше ваксина се беше обринала с големи цирей по лицето и излезе изплашена от лекарският кабинет, крещейки "дяволско дете".
- Може би имате право. Но как да пусна детето си далече в Шотландия, просто не мога да го направя. Тя е добре и тук.

Емили разбираше жената. За нея това беше нещо съвсем ново и непознато, и да изпрати детето си там може би й се струваше като най-големият кошмар.
- Разбирам ви госпожо, но това е най-доброто за нея. Тя трябва да се научи как да контролира способностите си, иначе ще продължат да се случват ужасно странни неща, някой дори може сериозно да пострада, ако тя не дойда в училището.

- Ама това си е направо изнудване! - ядоса се майката на Емили. Беше й много тъжно, че трябва да пусне дъщеря си, но веднага си припомни за всичките странни неща, които се бяха случвали покрай нея. - А колко време трае това обучение? Кога ще си дойде вкъщи? Можем ли да идваме да я виждаме?

Емили се усмихна дружелюбно, готова да обясни всичко за Хогуортс и как малката Емили ще се чувства много добре там.
- Учебната година започва на 1ви септември. Имаме две ваканции, едната е по коледа, другата е лятото, когато учебната година завърши. Емили може да си идва през ваканциите, но нямаме практика мъгъли да идват в училището. Имаме прекрасен пансион и учениците винаги са стриктно наблюдавани и пазени, така че нищо лошо няма да се случи. Уверявам ви!

Майката на Емили се замисли. Наистина дъщеря й щеше да се чувства най-добре сред свои връстници, които да бъдат същите като нея. Щеше да се съгласи.
- Добре, съгласни сме. - рече тя малко тъжна. - Ще направим каквото е необходимо, за да се чувства добре дъщеря ни.

Емили се зарадва, когато чу положителния отговор. Почувства се горда от себе си и същевременно ужасно спокойна, че едно малко момиче ще намери своя дом в лицето на Хогуортс и ще научи невероятни неща за магията и за самата себе си.
- Чудесно! - усмихна се тя. - Нека се срещнем утре тук сутринта, за да ви заведа на Диагон-али, което е магическата улица, за да си купи Емили всички необходими неща, защото нямаме време за губене!

Майката на Емили се усмихна доверчиво. Лицето й вече изглеждаше някак по-спокойно. Чувстваше, че може да се довери на учителката и че всичко с детето й ще бъде наред.
- Добре, ще сме готови! Благодаря ви и приятен ден! - сбогува се с Емили и затвори вратата. А после се зае с тежката задача да обясни на дъщеря си, че е вещица.