Болничното крило

Джоузеф забързано влезе в болничното крило. Огледа го бързо и когато видя, че лекарката я няма се запъти към шишенцата наредени на висока полица в края на стаята. Започна да ги пипа едно по едно и да чете какво пише на тях. Личеше си, че бързаше доста. За малко да изпусне няколко от тях, но накрая намери това, което търси и го пусна в джоба на мантията си. Усмихнат, той се обърна към вратата и понечи да излезе.

Ния тъкмо влизаше в болничното крило, когато видя Джоузеф да прибира нещо в джоба си.
- Не бих те взела за крадец. - каза тя, облягайки глава на студената каменна стена точно до входа на болничното крило. Джоузеф изненадано се обърна назад и видя младата учителка, която леко се подсмихваше.

- Не крада, просто взимам назаем. - усмихна й се Джоузеф в отговор. - А аз не бих те взел за шпионин. - подразнено добави и разроши къдравата си, кестенява коса. Очите му не гледаха в тези на Ния, а по-скоро някъде надолу. Не се изчерви и не се почуства виновен. Просто му беше досадно.

- Аха, чудя се как Ариел Нокс ще приема това "взимане на заем"? - тя завъртя очи и скръстила ръце пред гърдите добави - Все едно, не е моя работа. Просто го върни бързо преди някой да е разбрал. И ако някой ме пита, не разчитай да си мълча. - накрая леко се усмихна, а усмивката й по-скоро беше предназначена да му пожелае успех. Завъртя се и излезе от болничното крило с бързи крачки.

Джо не върна шишенцето обратно. Нямаше смисъл да се плаши от заплахите на жената, с която дори не се беше запознал. Изглеждаше не дружелюбна, а и коя беше тя, че да го заплашва с директорката? Подсмихна се сам на себе си и излезе от вратата на болничното крило, продължавайки да се занимава със собствените си задачи.