Трите метли

Заглавие: Re: Трите метли Съб Юни 19, 2010 1:44 pm

- Не мога да повярвам, че това е единственото отворено място в цял Хогсмийд. Дори сладкарницата на леля Петуфуриии-нещо си не е отворена. - засмя се Александра и звънливия й глас отекна в малката кръчма, която беше почти празна. Чък и Алекс се запътиха към бара, който беше някак стар.
- Какво ще искаш? - попита Чък, сваляйки якето си. - За мен уиски.
- Не можеш да пиеш уиски на обяд! - протестира бързо Александра и веждата й отново се вдигна, както всеки път, когато не разбираше нещо.
- Защо да не мога? - попита чък, някак весел и надигна малката чашка, пресуши я без дори да се замисля. - Още едно.
- Но .. - Александра се опита да се възпротиви отново, но все пак това си беше неговия живот, да си прави каквото си ще. - После няма да те прибирам пиян в замъка! Оставаш тук!
- Както кажеш .. - усмихна се чаровно и очите му отново заблестяха. - Е?
- Ъм .. искам бекон с яйца и капучино. - усмихна се на бармана, докато Чарлз пресушаваше третата си чаша. - Леле ..

Гост

- Нали знаеш, че ако останем тук ще се напия? - попитах, когато гледах в третата празна чаша, където беше останал само ледът. Топеше се по-бързо от всеки друг лед, който бях виждал някога. Или поне така ми се струваше.
- Ял ли си нещо? - попита ме Александра, гледайки ме по най-сладкия начин, по който може да гледа - загрижено.
- Не. - казах и усетих гласа си тежък, а после се усетих замаян и имах чувството, че главата ми ще падне на земята.
- Защо не ядеш с мен? Не можеш да пиеш нагладно .. Боже! - засмях се след като каза всички тези неща. Чувствах се леко замаян, нямаше ми нищо. Можех да нося на алкохол, бях свикнал.
- Добре. Какво ще кажеш да ме храниш с твоята храна? - попитах я, усмихнат. - Като бебе. - засмях се, беше ми забавно.

Заглавие: Re: Трите метли Съб Юни 19, 2010 1:53 pm

- Какво се опитваш да направиш? - засмях се , а след това направих странна муцуна. - Добре, както искаш. Но не ми се плюнчи, защото мразя да ми се плюнчат!
- Добре, добре.
Чинията се плъзна по излъскания барплот и се спря точно пред мен. Вилицата скочи в ръката ми, а чашата с горещото капучино почти се натика в мен, миришейки ужасно добре. Забодах едно добре опържено беконче и буквално го натиках в устата на Бас, който съвсем не очаквано го пое и бавно задъвка.
- Въобще не ставаш за бебехранителка! - засмя се и плъзна чашата към бармана, който инстинкитвно наля още уиски, но този път аз просто взех чашата при мен и въобще не позволих на Чък да я добижи.
- Млъкни! - казах му гадно, когато направи още една забележка за бебехранителката. Дори не знаех дали съществува такава дума.

Гост

- Добре, изядох всичко и сега се чувствам по-добре. - казах, втренчен в кафявите й очи, които трудно се застояваха върху моите. Сякаш избягваше погледа ми.
- Сигурен ли си? - попита ме отново с онзи загрижен тон, който наистина намирах за привлекателен. И всеки би го направил.
- Да. - усмихнах се и се замислих за това какво ми се прави сега. И то беше нещо щуро, но бях свикнал да правя щури неща затова не намирах идеята за нъплно налудничева. Само малко. - Ходи ли ти се до Ню Йорк?
- Моля?! - опули се. Буквално опулване, типично за малките момичета, на които подаряваш скъпа кукла барби, която можеш да подстригваш и да й расте косата. - Да, по дяволите!
Навлякох набързо якето си, платих и още преди да сме усетили вече се бяхме качили на първия самолет за Ню Йорк.