Norwood Road, Herne Hill, SE24

Кенеди имаше опит в казването на дете, че е магьосник. Беше го правила и преди затова не се притесняваше. Имаше си установена стратегия, която си следваше и винаги работеше перфектно. Най-важното беше да не си зле настроен. Трябваше да си непрестанно усмихнат. Беше купила евтини крекери от мъгълския магазин за подарък на семейството. Бяха пикантни. Супер, кой не обичаше пикантно? Беше позволено по мъничко в напрегнати ситуации. В каквато те щяха да изпаднат задължително. Страхуваше се единствено да не й стане писклив гласа, понякога се получаваше когато беше нервна. Младото й лице беше премръзнало, когато застана пред вратата на бялата къща. Почука. Още една победа, помисли си. Къщата им беше наистина добре направена. Само двора им изглеждаше празен.

Оливър стоеше във всекидневната и гледаше документален филм за африкански прайд лъвове, когато на вратата на къщата им се почука. Майка му се забърса да отвори, избирсвайки ръцете си в една стара, тъмносиня хавлиена кърпа.
- Здравейте, с какво да ви помогна? - чу гласът й в накрая на коридора.

- Здравейте. Кенеди Фокс, учителка в училището за магия и вълшебство Хогуортс. - каза гордо тя и се усмихна приветливо. - Искаме да говорим с вас относно вашият син, той е специален. Роден е с магически способности и ние можем да му помогнем да контролира силата си. Да, той прави странни неща отвреме-навреме, ние знаем най-добре! Мърда предмети с очи или нещо избухва около него, когато е нервен! Нали? Знаех си!
- Чакайте, чакайте! - ядоса се жената. - Това е изключително странно!! 
- Нося ви крекери! - усмихна се Кенеди на жената. Знаеше, че изстреля всичко супер бързо, но поне говореше отчетливо. Не искаше да влиза в мъгълската къща, толкова са странни. Подаде крекерите на госпожа Уок.

Анжела Уок беше много объркана. За какво говореше тази дама? Какво училище за магия? Да, Оливър беше по-странно дете, но тя го отдаваше на проблемите с по-голямата му сестра, които му влияеха. Зачуди се. Дали наистина беше така?
- Искате ли да влезнете да пиете чаша чай? - попита жената. - И ако може да ми обясните всичко по-бавно и подробно, защото всичко това ми се струва много налудничаво.

Кенеди явно нямаше как да избегне влизането в мъгълската къща. Усмихна се ведро, кимна с разбиране и влезе вътре. Анжела Уок я поведе към всекидневната. Тя беше малка стая с бял диван и кухня. Всичко беше много добре изчистено и подредено. Кенеди седна на дивана. Хареса го, беше удобен.
- Уверявам ви, че Оливър ще бъде на едно прекрасно място, където ще бъде с деца като него - вещици и магьосници. Оливър е специално дете, което притежава необикновено сили и е записан в Хогуортс още при раждането си. На вас оставям да му обясните това. Трябва да дойда на първи септември в училището, защото тогава започва учебната година. Придвижването до Хогуортс става с влак, за който ще ви съдействам да закупите билет. Също така ще ви заведа на Диагон-али, за да купите всички необходими пособия и учебници. Ще бъде много забавно! - Кенеди плесна ентусиазирана с ръце. - Какво мислите?

Анжела се замисли. Оливър беше сладко дете, но наистина имаше нещо странно в него. Да не говорим в колко необикновени ситуации беше попадал. Странни нещо се случваха, без никой да успее да ги обясни. А и Анжела имаше 4 деца, за които се грижеше, затова да го няма й звучеше като приятна ваканция.
- Ами добре, съгласни сме! - рече бързо тя. - Какво трябва да направим сега?

- О, толкова се радвам! - засмя се Кенеди от сърце. Беше се справила много добре. - Нищо не трябва да правите. Аз ще върна вашето съгласие в Хогуортс. Нека се разберем за утре, дали ще можете да се срещнем на гара Кингс Крос в Лондно? Например в 11:00 часа. Вземете и Оливър, разбира се. Надявам се да успеете да му обясните всичко тази вечер...

Анжела радостно стисна ръката на Кенеди, вече доста облекчена. Господ й беше пратил този ангел да я спаси от тежката й участ.
- Разбира се! На гарата точно в 11. Благодаря ви г-це Фокс, надявам се да се грижете добре за сина ми там във вашето училище!

Кенеди се усмихна на себе си. Този път изкара късмет и й се падна лесно семейство. Стисна уверено ръката на мъгълката.
- Разбира се. - увери я. - Приятен ден! - пожела усмихната и побърза да напусне мъгълския дом без много колебание.
На тръгване се спря в двора и погледна назад, за да се увери, че хората няма да избягат нанякъде.