Bonneville Gardens, Abbeville Village, SW4

Лутър пристигна в Бонвил Гардънс, облечен в мъгълски дрехи, които много харесваше - тъмно сини дънки и бяла тениска. Денят беше облачен, но въпреки това беше топло и задушно и той избърса потта от челото си преди да звънне на вратата на къщата на семейство Джеймс. Беше на посещение при тях с цел да съобщи на младият Пърси, че той е необикновено дете и е поканен да учи в училището за магия и вълшебство Хогуортс.

Мащехата на Пърси, Грейс си взимаше вана, когато на голямата външна врата се звънна. Тя чу глухо звънеца и се провикна.
- Пърси! Отвори вратата!! 
Пърси беше в стаята си и четеше шарен комикс, когато чу мащехата си да му вика от банята. Бързо скочи, прибра комикса и се затича да отвори. На вратата стоеше висок мъж с тъмна коса и той в началото се стресна, защото не биваше да отваря на непознати и да говори с тях. 
- Здравейте - плахо поздрави той и зачака да види какво ще иска мъжът.

Лутър не очакваше, че момченцето, което идваше да покани в Хогуортс ще отвори вратата. Беше чувал, че в мъгълските семейства рядко се случва децата да отварят вратата, особено на непознати.
- Здрасти Пърси! - усмихна му се веднага учителят и му смигна с дясното око, за да го предразположи. - Аз съм учител от едно специално училище, в което ние искаме да учиш. Родителите ти вкъщи ли са? Бих искал да говоря с тях.

Пърси хареса веднага този господин. Той не се представи, но пък знаеше името му. Никога не го беше виждал през живота си. Затича се навътре и отиде до вратата на банята, за да извика мащехата си.
- Грейс - каза той плахо с детското си гласче. - Един учител е тук, иска да говори с теб. - съобщи той горд.
- Сега идвам! Дано не си забъркал някоя каша, покани човека вътре. - извика тя отвътре. Грейс беше типична мащеха. Все беше недоволна от него и все го обвиняваше за разни неща, които всъщност той не беше извършил. Просто около него все се случваха разни пакости, сякаш беше магнит за неприятности. Той изтича до непознатия учител.
- Може да влезете, мащехата ми ще дойде всеки момент. - каза той и го въведе в трапезарията, където седнаха на масивните дървени столове и зачакаха Грейс да дойде.

Лутър огледа просторната стая. Къщата беше с големи прозорци, от които влизаше много слънчева светлина. Това много му допадна. Представи си как и той живее в такава къща. Чу отварянето на вратата на банята и после шляпане с мокри стъпки. Мащехата на Пърси се появи - беше много красива мъгълка. Средно висока с порцеланова кожа и големи тъмно кафяви очи. Косата й беше прибрана с кърпа и се беше увила в голям пухкав халат.
- Здравейте. - поздрави Лутър. - Казвам се Лутър Хънсли, учител съм в училището за вълшебство и магия Хогуортс. Вашият син е специален и бихме искали да го вземем да учи при нас. - бързо изстреля той.

Мащехата на Пърси със задоволство огледа младият учител. Усмихна му се лукаво и веднага грижовно го поздрави.
- Здравейте! С какво мога да бъда полезна? - попита тя, бъркайки в кухненския шкаф за кутия портокалови бисквити, които грижливо отвори и остави на масата, за да почерпи Лутър.

Лутър се зарадва на почерпката. Взе си от портокаловите сладки и бавно задъвка.
- Хмм.. - започна, когато най-накрая преглътна. - Госпожо, искаме да поканим вашият син да учи при нас в нашето училище. То е много старо, но много добро. То е за специални ученици, с необикновени възможности. - Лутър смигна на Пърси, който се беше втренчил в него.

Анжела се изкикоти на висок глас. Очичките й шареха из стаята, спираха се от време на време на малкия Пърси, но най-вече гледаха жадно учителя.
- Специални възможност? Повярвайте, нашият Пърси е съвсем обикновен. - замълча за секунда. - Е, ако имате в предвид странности, тогава може би сте прав...

Лутър посегна да вземе още една портокалова сладка, но бързо се оказа и се обърна към младият Пърси.
- Слушай Пърси, случвало ли ти се е нещо необяснимо? Нещо, което ти си направил, но не си сигурен как се е случило? Нещо като магия?

Пърси се замисли. Разбира се. Около него се случваха всякакви странни неща. Децата в училище му се подиграваха, учителите го мразеха. В съзнанието му изникна едно доста странно нещо.
- Веднъж откъснах едно цвете в училище, но големият Майкъл го взе и смачка. Така се ядосах и някак си цветето оживя. От тогава си го пазя и не е умряло вече 3 години. Всеки път, когато ми се подиграват го гледам и се сещам за тази случка.

Лутър се усмихна на момчето. Напълно го разбираше. Нямаше търпение да преподава на това дете в Хогуортс. Всички учители щяха да го харесат. Дори Пърси му напомняше за негов приятел от детството му.
- Това не е странно. На мен също са ми се случвали такива неща. На всички в нашето училище се случват такива неща. Там никой няма да те закача, защото всички ще приличат на теб. Е, какво ще кажеш? Ще дойдеш ли да учиш при нас?

Нямаше какво да му мисли. И без това искаше да се махне от противната му мащеха. А и всички, които му се подиграваха - как ще се радва без тях. Щеше да бъде много по-щастлив навсякъде другаде, само да не оставаше тук.
- Да, ще дойда, разбира се!! - въодушевен каза той и си лепна мазна усмивка.

Лутър също не можа да скрие самодоволството си и ъгълчетата на устата му се изкривиха в лека усмивчица. Чувстваше се победител в цялата ситуация и се замисли дали да не доброволства и в други такива задачи.
- Чудесно! Ще дойда да ви взема да речем в петък другата седмица, за да ви заведа на Диагон-али, за да си закупите всичко необходимо.
Лутър тръгна към вратата, а Пърси побърза след него да го изпрати. Сбогуваха се набързо и още при затварянето на вратата, Лутър се магипортира и изчезна, оставайки след себе си само едно пук.