Домът на Вероника Бейн

Крис пристигна до къщата на Вероника Бейн малко следобед. Беше наел мъгълска кола и паркира отпред малко накриво, но все пак тепърва се учеше да я кара. Беше черно ауди и двигателят му работеше толкова безвучно, че на Кристиан му трябваха няколко минути да разбере дали работеше или вече беше загасен. Мисията на Крис днес беше проста - да обясни на малката Вероника, че всъщност тя има магическа дарба и да я покани да учи в Хогуортс. Не беше много сигурен, че той е най-подходящият човек, но заместник директорът беше избрал него затова нямаше мърдане. Слезе бавно от колата, увери се, че е заключена и се изкачи по предните стълби към вратата на къщата. Звънна уверено на звънеца и зачака някой да отвори.

Вероника си играеше в задния двор в един прекрасен и слънчев ден през август. Майка й Мая приготвяше вкусен обяд за семейството си, а баща й Крисчън гледаше обедната емисия на новините, когато на вратата се звънна. Баща й стана да отвори малко неуверен, защото не чакаха никакви гости този ден. 
- Добър ден! - поздрави той, оглеждайки мъжа, стоящ на вратата.

- Здравейте! - отвърна приветливо Кристиан. - Аз съм учител в едно специално училище и бих искал да говоря с вас относно дъщеря ви, ако можете да ми отделите малко време. - Не знаеше точно как да подходи, но реши, че специално училище звучи по-добре за мъгъл, отколкото да изтърси веднага училище за магия и вълшебство.

- Да, заповядайте. - отвърна Крисчън и покани младият мъж в дома си. - Всекидневната е на тук. - каза и го отведе да седнат във всекидневната. - Искате ли нещо за пиене? Чай или кафе? - бащата на Вероника беше много любезен. Винаги се държеше така.

Крис беше много щастлив, че е попаднал на толкова любезно и приятно мъгълско семейство. 
- Не, но ви благодаря. - отвърна той. Не искаше нищо, само да се свършва с това по-скоро. - Исках да говорим за Вероника. Аз съм учител по защита срещу черните изкуства в Хогуортс - училището за вълшебство и магия. Искаме вашата дъщеря да учи при нас. - той бръкна в джоба си и изкара малко омачкано писмо, което подаде на господин Бейн.

Бащата на Вероника взе писмото в ръце и добре го огледа. Пликът беше мръсно бял, личеше си, че е направен от много стара хартия. Беше надписан с тъмно зелено мастило, а отзад беше затворен с червен печат и нещо като герб. Отвори го и набързо го прочете.
- Ама това нещо истинско ли е? - зададе въпрос малко объркан и погледна многозначително към младия учител.

Крис очакваше такава реакция. Даже очакваше по-зле и може би бащата на Вероника искаше да реагира така, но просто беше твърде любезен, за да го изгони.
- Разбира се. Знам, че това ви звучи малко налудничаво сега, но може би мога да вляза вътре и да ви обясня подробно за Хогуортс. Сигурен съм, че ще ви хареса! Аз съм учил там и повярвайте ми, това са били най-хубавите години от моя живот.

Не знаеше как да реагира. Не знаеше какво да каже. Беше крайно объркан. Стоя замислен няколко секунди, а после уверен рече:
- Направете нещо да ми докажете, че това е истинско и тогава бих ви пуснал в дома си. Още повече - ако ми докажете, че магията съществува ще пратя Вероника да учи при вас! - засмя се той и беше готов с насмешка да тръшне вратата в лицето на Кристиан, когато...

Той извади магическата си пръчка.
- Акцио дистанционно на телевизор. - И най-неочаквано дистанционното на телевизора от всекидневната долетя в ръцете на Кристиан. - Мога ли сега да вляза и да говоря с дъщеря ви Вероника? - попита самодоволно той.

Бащата на Вероника стоя няколко минути със зяпнала уста, но после си спомни какво е обещал и се отдръпна от вратата, за да може господин Кристиан Бродеур да влезе вътре.
- Седнете, аз сега ще я извикам. - изрече тихо и притеснено, а после отиде до другата стая. Върна се, стискайки ръката на малко момиче. - Това е господина, който иска да говори с теб. Ще ти зададе няколко въпроса. Спокойно, аз ще бъда до теб.

Кристиан се усмихна широко на малкото момиче. Искаше да я предразположи, тя да се почувства добре в неговата компания преди да й сервира новината, която щеше да промени живота й.
- Здравей Вероника, аз съм Кристиан. Учител съм в училището за магия и вълшебство Хогуортс. Дошъл съм да ти кажа, че ти всъщност имаш магьоснически умения и че искаме да те поканим да учиш в нашето училище, за да се научиш да контролираш магията си. - говореше уверено, леко и отчетливо, без да бърза.

Вероника погледна намръщено. Не разбираше нищо от казаното. Погледна към баща си изплашена.
- Мисля, че трябва да си тръгвате господине. Татко, не се чувствам в безопасност. - за малко щеше да се разплаче. Какви неща й говореше този господин? Какво училище? Не искаше да напуска родителите си.

Кристиан се обърка. Не искаше да плаши момичето.
- Вероника, аз не искам да те плаша или да ти направя нещо лошо. - отвърна той. - Майка ти и баща ти са били магьосници, но са починали при твоето раждане. Не искаш ли да бъдеш като тях? Те са учили в Хогуортс и са правили магии. Повярвай ми, ти не трябва да бъдеш в този свят, а в нашия, където ти е мястото.

Вероника избърса насълзените си очи и си помисли за родителите си. Щеше да бъде хубаво да бъде част от нещо, което те са правили. Може би като отидеше в Хогуортс щеше да научи повече неща за тях...
-Добре, ще дойда. - отвърна тя малко по-въодушевена, отколкото искаше да изглежда.

Кристиан се усмихна окуражително.
- Ще видиш, че всичко ще бъде наред. Може да ти изглежда страшно сега, но Хогуортс е страхотно място ще го обикнеш като свой дом. - опита се да успокои момичето. - Сега трябва да тръгвам, но ще дойда пак, за да те взема и да те заведа на Диагон-али, за да си купиш всичко необходимо. Това е твоето писмо. - той й подаде плика с нейното име отгоре. - Довиждане за сега! - сбогува се и си тръгна, за да върши други важни Хогуортски задачи.