Burrows of the Golden Occult

ПОДЗЕМИЯ

Беше прекрасно слънчево утро. За жалост Изабел трябваше да го прекара в подземията. За нещастие, задълженията й на учител я следваха плътно и тя имаше доста работа. Опитваше се да намери тайна стаичка, където предишния учител по древни руни беше складирал разни стари книги и учебници. В подземията беше влажно, тежката миризма се впиваше в ноздрите на Изи и тя покашляше отвреме на време.

Дарси тъкмо излизаше от класната стая по Отвари, когато забеляза младата руса Изабел. По това време в Хогуортс бяха единствено учителите затова тя се усмихна приветливо. Все още не се беше запознала с Изабел.
- Добър ден! Аз съм Дарси Абрамс, учителката по отвари. - поздрави тя, а белите й зъби се показаха в ослепителна усмивка.

Изабел погледна към Дарси. Беше много по-млада от нея, но изглеждаше дружелюбна и тя реши да отвърне приветливо.
- Здравей Дарси. Аз съм Изабел Уолфууд, учителка по Древни руни. - гласът й прозвуча спокойно и уверено, очите й внимателно оглеждаха събеседничката й. - Може би би могла да ми помогнеш с нещо? Търся склад, за да оставя някой от нещата за древни руни. Разбрах, че предишният учител е имал такъв.

Дарси знаеше къде е този килер и с удоволствие щеше да помогне на Изабел да го намери.
- Разбира се, ела да ти го покажа. - отвърна тя и се усмихна. Поведе учителката по Древни руни към края на подземията, където имаше малка дървена врата с нестандартно голяма ключалка на нея. - Алохомора! - изрече на глас и вратата се отключи, открехвайки се леко. - Заповядай!

- Благодаря ти! - усмихна й се с благодарност Изабел. Имаше разни предмети, които трябваше да остави вътре, но се боеше, че всеки може да отключи вратата. - Не, че ще слагам някакви ценности, но все пак ще направя магия за заключване на тази врата. Не искам учениците да си правят разни шеги, особено след като учебната година започне.

Дарси кимна с разбиране. Разбира се, че щеше да я заключи. Все пак учениците ходят навсякъде и правят всякакви щуротии. Никога не се знаеше какво може да им хрумне.
- Заключи я, разбира се. Това е твоя килер. Аз също заключвам моя за отварите. - тя погледна към странния часовник, който носеше на ръката си. - Аз трябва да тръгвам! Закъснявам за много важно събиране на рогати плужеци. Тях може да намериш само по това време!

- Благодаря много! - отвърна Изабел и влезе да разгледа килера си. Беше малък отрупан с много полици. Бяха останали няколко неща от предишния учител по Древни руни и тя с удоволствие и търпение разгледа кое би могла да ползва и кое е по-добре да изхвърли. С лекота размахваше пръчката си да подрежда разни магически предмети, а други да унищожава. Накрая, когато беше готова килера изглеждаше идеално подреден. Доволна от себе си тя го заключи и продължи с другите си занимания.