Кабинета на Брайън

На голямата махагонова врата имаше дървена табелка с надпис:
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
ПОНЕДЕЛНИК 10:00-12:00
СРЯДА 15:00-18:00

Наказанията на учениците също се провеждат в този кабинет. Моля, никой да не притеснява заместник-директора в не приемно време.

Заповед

До: заместин-директора на Хогуортс БРАЙЪН ДОЕЛ

Скъпи господин заместник-директор,
уведомявам Ви, че срокът за изпращане на совите с писмата до първокурсниците от магьосническите семейства е 01.03.2018 г.
Срокът за изпращане на представител на училището до първокурсниците от немагически семейства е 10.03.2018 г.

Моля Ви да ми изпратите списък с учениците от немагически семейства и представителя, който сте избрали да ги посети.

С най-голямо уважение,
Ариел Нокс - директор на Хогуртс

Часът отиваше към 12:00 на обед и Кенеди притичваше по коридора, за да стигне навреме до кабинета на заместник директора. Той беше изрично подчертал, че не желае да бъде притеснявам в неприемно време. На Кенеди това й изглеждаше малко сухарско, но беше готова да преглътне тези си чувства. Почука на вратата запъхтяна и почака отвътре да се чуе някакъв признак, че има някой.

Брайън погледна часа. Беше 12:20 и той тъкмо се приготвяше да ходи на обяд в голямата зала, когато на голямата букова врата се почука. Стана раздразнен и размаха пръчката си към вратата, тя се отвори с лекота, а отвън стоеше висока, руса жена с чип нос и големи очи. Не я познаваше, но той не познаваше много хора в Хогуортс затова се усмихна лукаво и я покани да влезе.
- Здравейте, заповядайте!

Кенеди не очакваше да види такъв млад и усмихнат човек, очакваше да е някой сухар, който се държи надменно и гадно.
- Аз съм Кенеди Фокс. - представи се. - Колежка учителка. - добави и се усмихна накрая. Той й посочи да седне на стола срещу него и тя бързо се възползва от тази възможност. - Исках да говоря с вас за нещо ако е удобно!

Брайън не искаше да създава лошо впечатление. Седна на стола срещу Кенеди готов да я изслуша. Лицето му беше спокойно и той с интерес оглеждаше събеседничката си.
- Обядвали ли сте госпожице Фокс? - попита спокоен той, взирайки се в големите очи на учителката. Беше време на обяд и каквото имаше да обсъждат, той смяташе да го обсъдят в голямата зала, хранейки се.

Кенеди се зачуди малко какво да отговори. Да не би това да беше някакъв капан? Мислеше си разни непредвидени сценарии.
- Не, не съм обядвала още. - каза тя накрая. Брайън изглеждаше доста строг и внушителен, но всъщност може би щеше да се окаже, че изобщо не е толкова лош, за какъвто се представя.

- Чудесно! - усмихна се мило той. - Искате ли да отидем в голямата зала да обядваме, тъй като и аз не съм хапнал още. Може да ме питате каквото пожелаете. - продължи да се усмихва, приканвайки младата учителка Кенеди Фокс да отговори положително на поканата му.

На Кенеди й стана много приятно и мило от поканата на Брайън.
- Да, би било чудесно. - усмихна се приветливо и стана от стола. Изчака го до вратата и когато беше готов, двамата се запътиха до обядват на височайшата маса в голямата зала.