Одеждите на Мадам Молкин за всякакви случай

Ежедневни мантии - 10 галеона
Официални мантии - 20 галеона
Островърха шапка - 5 галеона
Змейски ръкавици - 2 галеона

Джаспър влезе в малкият, но луксозен магазин за одежди на улица Диагон-али. Майка му Тайра го чакаше отвън, защото той беше прекалено засрамен да влезе вътре с нея.
- Добър ден! - поздрави той уверено, горд от това, че е сам. - Искам да закупя три чифта обикновени работни одежди, една островръха черна шапка, един чифт предпазни ръкавици, по възможност драконови и една зимна одежда със сребърни закачалки.

1.Обикновени работни одежди 1 чифт 
/черна обикновена мантия, черен пуловер и черен панталон/ - 14 галеона
При закупуване на три чифта ПРОМОЦИЯ: 40,00 ГАЛЕОНА 


2. Ежедневна островръха шапка черна - 8 галеона

3. Предпазни ръкавици
/драконови, змийски, агнешки/ - 10,5,2 галеона


4. Зимни одежди 
/със сребърни или със златни закопчалки/ - 18 галеона

Мадам Молкин се усмихна на малкото момче, което влезе в магазина й.
- Добър ден сладурче! Ама разбира се! Заповядай да ти вземем мерки. - покани го тя, привиквайки го с големите си едри ръце. Джаспър се покатери на специално направена платформа обградена с магически огледала, които се въртяха наляво-надясно. Мадам Молкин махна с ръка и от нищото се появиха шивачен метър, няколко ролки черен памучен плат, безопасни игли и шивашки ножици. Завъртяха се бързо около момчето и след секунди робата му беше почти готова. Дамата я взе и започна да я пришива на голяма златна шевна машина. След секунди, всичко беше свито и опаковано на тезгяха. - Това ще ти струва 148,00 галеона, момчето ми!

Джаспър пъргаво подаде парите на мадам Молкин и взе приготвените и грижливо сгънати дрехи на тезгяха.
- Много благодаря! Довиждане! - каза той и излезе на Диагон-али, където трябваше да продължи с пазаруването и да се отбие на още няколко места.

Илиана и родителите й пристигнаха на Диагон-али на обяд. Лицата им вече бяха изпотени от жегата навън и те нямаха търпение да се скрият от силният пек вътре. Първият магазин, в който влязоха беше магазина на Мадам Молкин.
Добър ден! - поздрави майката на Илиана уверено - Искам да закупя три чифта обикновени работни одежди, една островръха черна шапка, един чифт предпазни ръкавици, по възможност драконови и една зимна одежда със сребърни закачалки за нашата малка дъщеря, която ще е първокурсничка тази година в Хогуортс.

Мадам Молкин усмихнато приветства новодошлото семейство в магазина й.
- Добър ден! Ама разбира се! Заповядай да ти вземем мерки, малка принцесо - покани тя малкото русо момиченце, привиквайки го с големите си едри ръце. Илиана се покатери на специално направена платформа обградена с магически огледала, които се въртяха наляво-надясно. Мадам Молкин махна с ръка и от нищото се появиха шивачен метър, няколко ролки черен памучен плат, безопасни игли и шивашки ножици. Завъртяха се бързо около момичето и след секунди робата му беше почти готова. Дамата я взе и започна да я пришива на голяма златна шевна машина. След секунди, всичко беше свито и опаковано на тезгяха. - Това ще струва 148,00 галеона!

Семейство Дрю платиха за дрехите, любезно се сбогуваха с Мадам Молкин и излязоха от магазина. Имаха още доста неща за пазаруване, апък нямаха никакво време. Искаха да свършат с всичко набързо, за да успеят да се приберат навреме за вечеря.

Обри беше много развълнувана този ден. С нетърпение чакаше да дойде на Диагон-али и да си купи магически неща от мига, в който разбра, че всъщност тя е магьосница. Госпожа Паркър беше така добра да им покаже входа за Диагон-али. От там нататък те трябваше да се оправят сами с майка й, но Обри беше толкова щастлива, че дори не се чувстваше притеснена или объркана. Влязоха в магазинът за одежди на мадам Молкин. Продавачката вежливо ги поздрави. 
- Здравейте. - поздрави майката на Обри. - Тук сме за три чифта обикновени одежди, една островръха черна шапка, един чифт предпазни драконови ръкавици и една зимна одежда със сребърни закопчалки. опчалки.

Продавачката ги поздрави любезно и набързо приготви нужните платове. Внимателно взе размерите на малкото момиче, махна с пръчката си и всички дрехи се зашиха за секунди. Избра и полира красиви сребърни закопчалки и когато всичко беше готово, любезно каза:
-148 галеона!

Майката на Обри подаде парите на мадам Молкин. Винаги й се възхищаваше на елегантността, с която работеше. Беше скъпо, но много качествено. 147 галеона за роби беше прилична сума, но майката на Обри с радост ги подаде на жената.
-Благодаря ви мадам Молкин, довиждане! - сбогуваха се и излезе.

Изабел влезе в магазина на мадам Молкин. Магазинът беше на два етажа, а мадам Молкин беше ниска и пълна женица, но с тънки пръсти, с които правеше красивите си одежди.
- Здравейте! - поздрави Изабел, приближавайки се. - Бих искала да си закупя три чифта обикновени одежди, една островръха черна шапка, един чифт предпазни драконови ръкавици и една зимна одежда със сребърни закопчалки.

Пълничката мадам Молкин се развихри и бързо взе мерки на детето. Светлата й кожа малко се зачерви от бързане, но много скоро тя беше готова с всичко.
- Е, това е всичко. 148 галеона и пожелание за успешна година в Хогуортс от мен! - тя подаде грижливо опакован пакет вързан с дебела връв посредата, момичето плати и си тръгна доволно.

Райли влезе в магазина на Мадам Молкин. Стените бяха боядисани в светло синьо, което беше любимия цвят на Райли и тя се почувства чудесно от този факт.
- Добър ден. - поздрави. - Бих искала да си закупя три чифта обикновени одежди, една островръха черна шапка, един чифт предпазни драконови ръкавици и една зимна одежда със сребърни закопчалки.

- Добър ден! - поздрави мадам Молкин и побърза да се усмихне, показвайки блестящо бели зъби. - Всичко ще ви струва 148 галеона, моля обърнете се да ви взема мерки. - каза тя и размаха пръчката си. Във въздуха полетя метър, който внимателно взе мерките на детето, а после платовете и закопчалките сякаш се зашиха сами и всички дрехи стояха сгънати на тезгяха и готови за новият си собственик.

Райли се не се изненада толкова от бързината, с която работеше мадам Молкин, защото беше идвала и преди за разни други дрехи.
- Благодаря ви мадам Молкин! - усмихна се момичето, остави точен брой златни монети, пожела хубав ден и побърза да напусне магазина.

Валъри влезе развеселена в магазина на мадам Молкин, носейки в ръката новата й забулена сова - Миртъл. Остави я на един шкаф и се обърна да поздрави мадам Молкин, която шиеше красива тюркоазена мантия.
- Добър ден мадам Молкин! - каза тя усмихната. 
- Здравей Валъри. Радвам се да те видя, какво те води насам?
- За одежди за училище идвам. - Валъри седна на един дървен стол до совата и започна да си играе с клюна й като почукваше с пръсти по клетката.
- Пълен комплект ли? - Валъри кимна и Мадам Молкин й направи знак да се приближи, за да й вземат мерки.
След няколко минути всичко беше готово и опаковано, Валъри плати, пожела на мадам Молкин хубав ден и бързо се изпари от магазина.