Кабинета на Ариел

Както Домовете на Хогуортс, кулата на директора изисква парола от всеки, който желае да получи достъп до стаята. Кулата се охранява от голям и грозен камък гаргойл, който рядко говори, но може да го прави.Офис на директора е голяма кръгла стая с много прозорци и много портрети на стари директори и директорки. Портретът на непосредственият предшественик на текущия директор или директорка виси зад бюрото на стената.

Гари почука на големите дървени врати, надявайки се на бърз отговор от директорката. Имаше да зададе няколко въпроса на Ариел свързани с работата му. Още не беше сигурен какви точни бяха изискванията на директорката спрямо него и начина му на преподаване.

Ариел се беше унесла в четенето на една доста дебела книга, когато чу тропане на голямата врата на кабинета й. Бавно стана от тъмно-черешовия дървен стол, на който седеше и прибра книгата в първия шкаф на бюрото й. Махна с ръка към вратата и тя бавно се отвори, а пред нея стоеше Гари - един от учителите в Хогуортс.

- Здравейте, директоре. - поздрави Гари и леко пристъпи напред. - Надявам се денят ви да е бил хубав. - продължи да върви към бюрото и се спря пред него.
- О, да, бях се зачела в една книга. Ще бъде чудесно, ако си говорим на "ти", все пак не съм толкова голяма. - тя се усмихна и прехвърли русата си коса на една страна. - Е, какво те води насам? Някакви проблеми?
Гари седна на дървения стол пред бюрото и сложи ръцете си на облегалките. - О, не. Всъщност имам въпрос за балът тази вечер.
- Добре, слушам те. Какъв е въпросът? - усмихна се отново Ариел.
- Имате ли кавалер за бала? - попита Гари и внимателно се вгледа в изражението й, чакайки отговора.

Ариел се беше отпуснала свободно на стола си, а лекия нощен дъждец шумолеше по прозорците на кабинета й. Слънцето бе залязло преди по-малко от час, а тя вече беше сънена.
- Ами всъщност не. - отговори равнодушно на въпроса на Гари. Лицето й беше спокойно и уравновесено, а очите й не се спираха често на него - по-скоро шареха из стаята.

Гари се усмихна на Ариел. И двамата бяха на една възраст, а тя беше изключително красива затова захвърли всакакво притеснение и равнодушно попита:
- Ще дойдете ли на бала с мен, госпожо директор?

Ариел се усмихна. Гари беше сладък - висок, тъмна коса и очи. Не й трябваше много време да мисли, а и тя попринцип обичаше да се впуска в разни необмислени неща.
- Да, но нека да се държим прилично. Все пак съм директор и не искам другите колеги да сметнат поведението ми за непрофесионално. - звучеше много делови, но накрая леко се усмихна. Лицето й изглеждаше меко и въпреки сериозния тон, който беше използвала, тя беше все още момиче и в никакъв случай не можеше да се нарече "сухар" или прекалено консервативен тип.

- Разбира се. - отвърна Гари, отговаряйки на усмивката й. Поотупа робата си и се изправи бавно, без да откъсва очи от Ариел. - Няма да ви задържам повече, ще се видим скоро! Лека вечер ви пожелавам! - усмихна се отново и обърна гръб, излизайки от кабинета на директорката.